Професор д-р Тодор Христов е преподавател по теория на литературата. Последните му книги са „Врява и ярост: Археология на домашния скандал“ (София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2022) и Impossible Knowledge: Conspiracy Theories, Power and Truth (London and New York: Routledge, 2019).
Резюме: През 2020 г. Световната здравна организация публикува своя първи илюстрован наръчник за самостоятелно справяне с психологическите ефекти на войни, бедствия, домашно насилие и други неблагоприятни ситуации. Наръчникът е организиран около посланието: “Промени, каквото можеш; приеми болката от това, което не можеш да промениш; бъди, какъвто искаш”. Ще опитам да покажа, че това послание функционира като конкретна утопия.
Наръчникът на Световната здравна организация е основан върху принципите на терапията на приемане и ангажиране (ACT), придобила значителна популярност през последните петнадесет години. Тя предполага, че психологическите проблеми могат да бъдат представени като дисфункционална комуникация със себе си, мислена по модела на пристрастяването. За да превъзмогнат пристрастяването към нараняващи мисли, терапевтите трябва да изградят контракомуникация, отвеждаща страдащия до истината за себе си. Последната използва семиотичен режим, който функционира по-скоро като пчелен език, отколкото като семиотика, основана върху означаващи. Ще анализирам прагматиката на изказа, около която е организиран този режим, въз основа на образцова терапевтична сесия, чиято основна цел е контрол на гнева. Надявам се да покажа, че изказът в сесията е устроен така, че да измества комуникацията в плана на една потенциалност, представена като незавършен процес с реални, но непълни условия на възможност.
Мисля, че механизмът на терапията на приемане и ангажиране може да представлява интерес за хуманитаристи на първо място защото дава възможност да бъдат изследвани семиотични режими, различаващи се от тези, върху които обикновено се съсредоточават езиковедите. На второ място, терапията на приемане и ангажиране е изградена върху теорията на релационните рамки, която на свой ред служи като основа на езиците за уеб онтология, използвани за анализ на масиви от текстово съдържание онлайн. Надявам се да мога да покажа, че комуникацията онлайн се характеризира със сходна потенциалност, устроена като конкретна утопия.