Какво е това натрапливо разстройство и какво помага при него?
Мария Савова, дипломиран психолог и когнитивно-поведенчески психотерапевт
Говорим за обсесивно-компулсивно разстройство, когато засегнатите:
• предъвкват едни и същи мисли или изпълняват натрапливи действия отново и отново
• се чувстват масивно ограничени в ежедневието и качеството си на живот заради това
• губят много време и енергия в натрапливи мисли действия
• възприемат натрапливостите като безсмислени и нелогични
• чувстват,че нямат контрол над тях
• чувстват силно напрежение и страх, когато се опитат да се противопоставят на натрапливите мисли и поведения.
Страдащите от ОКР (обсесивно-компулсивното разстройство) знаят, че тези натрапливости не са нормални. Но чувствата на срам и вина са много силно изразени при тях, тъй като често натрапливите мисли са от религиозно, сексуално или морално естество. Поради това те не търсят веднага професионална помощ (а средно едва след 7-10 год.), което води до хронифициране на заболяването и в допълнение до още повече натрапливи мисли или други психически проблеми, като депресия, тревожни разстройства или зависимости. ОКР е четвъртото най-често срещано психическо заболяване.
Съществуват натрапливи мисли и натрапливи действия.
Натрапливи мисли: Росен не може да изхвърли идеята от главата си, че може да убие жена си с нож. Той е човек със силни морални ценности и затова тази идея го плаши. За да не застраши жена си, той заключва ножовете през нощта в чекмедже и избягва да използва ножове, ножици и всякакви режещи предмети.
Натрапливите действия включват напр. действия, свързани с подреждане и сортиране. Най-честата форма на натрапливо действие е контролирането. Засегнатите напр. не могат да излязат от жилището си, без да са проверили няколко пъти, дали печката и лампите са изключени. Всички тези ритуали костват много време и енергия и са много изтощителни, така че други ежедневни задачи, като ходене на работа или пазаруване, са силно ограничени или стават невъзможни.
Второто най-често натрапливо действие е принудителното миене и почистване. Засегнатите прекарват часове наред в миене на ръце или къпане.
Общото за всички натрапливи действия и ритуали е намаляването на страха/тревожността. Коварното тук е, че тези ритуали намаляват страха само за момента, докато дойде следващата ситуация, която предизвиква страх и когато пак трябва да се изпълни този ритуал на неутрализиране на страха. В дългосрочен план натрапливите действия водят до покачване и генерализиране на страха, т.е. ситуациите, предизвикващи страх, стават все повече и времето за тяхното неутрализиране - все по-дълго.
Психотерапията в повечето случаи е задължителна и няма алтернатива! Най-ефективната терапия при ОКР е когнитивно-поведенческата терапия.В нея Вие учите по-естествен и нормален подход към ситуациите, които предизвикват тревога, страх и натрапливости. С помощта на терапевта Вие трябва да се изправите пред ситуациите, предизвикващи страх у Вас и да останете в ситуацията толкова дълго, докато страхът намалее от само себе, БЕЗ да извършвате натрапливите ритуали. Само така Вие можете да научите, че нищо лошо няма да Ви се случи, ако не изпълните натрапливите ритуали!
Какво е важно обкръжението да прави/НЕ прави?
• Не търсете вината в себе си или другите. Натрапливостите не възникват, защото някой е направил грешка.
• Не се опитвайте да повлияете на засегнатия чрез апели да се стегне или оказвайки му морален натиск.
• Не поставяйте под въпрос връзката или отношенията си със засегнатия.
• Засегнатият се опитва да се страхува по-малко. Затова той много често очаква от обкръжението си да се придържа към неговите правила и ритуали. Тук е важно да поставите граници! Не позволявайте да бъдете вкарани в неговата система на натрапливости. Кажете ясно „Не, няма да го направя“, ако от Вас се изискват постоянно нови предпазни мерки.
• Това може да звучи жестоко, но не забравяйте, че засегнатият трябва да се сблъска с тези граници, за да развие мотивация за промяна. Освен това, извършвайки ритуалите, които той очаква от Вас, Вие му вредите, а не му помагате!! Защото всичко това поддържа натрапливостите и дори ги засилва.
• Никога не провокирайте усещането у засегнатия, че може да го “издадете”, например като говорите с други хора за натрапливостите зад гърба му.
• Във вички останали области от живота, незасегнати от натрапливостите, общувайте нормално със засегнатия. Помогнете му да не губи връзка с живота.
• Запомнете, че Вие не сте негов психотерапевт! Говорете с него открито за възможността за психотерапия. Само тя може да му помогне.
https://youtu.be/ON07hINqbyY
Какво е това натрапливо разстройство и какво помага при него?
https://psihoterapia-onlinebg.com/2019/03/22/natraplivo-razstrojstvo/
Мария Савова, дипломиран психолог и когнитивно-поведенчески психотерапевт
Интернет-страница: http://www.psihoterapia-onlinebg.com/
Facebook: https://www.facebook.com/psihoterapiaonlinebg/