Трак в Strava:
https://www.strava.com/activities/9686333887
GPX:
https://drive.google.com/file/d/1SBBkD6m5wMMznZiFboClfklIhWZXz_4M/view?usp=drive_link
Това е третото ми пътуване до Варна с колелото след тези през 2017 г. и 2021 г.
Тази година реших да сменя коренно трасето като се постарая да бъда колкото се може повече до морето и колкото се може повече извън главни пътища.
До Иракли пътя го знаех перфектно и затова се понапънах за да мога да натрупам аванс от време.
Между Иракли и Бяла реших да мина по горски пътища, които бяха сравнително проходими, но пък бях пропуснал да проверя каква е денивелацията и се наиграх с 600м само от там.
От Бяла до Шкорпиловци пътя е пуканка - и дам има доста денивелация (260м) но беше супер.
От Шкорпиловци до Камчийски пясъци също пътчето е супер и сравнително равно.
И тук на Камчийски пясъци разбрах какво е болка :) Пътищата над плажа се оказаха пясъчни и абсолютно непроходими (дори с бутане не става). Тук също бях пропуснал да проверя разстоянието и се оказа, че трябва да бутам по пясъка почти 4 км. Това е най-тежкото ми бутане в живота. Колелото затъва и едвам едвам с много усилия успявах да държа 5км/ч. След около час бутане с около140 пулс успях да се довлача до устието на река Камчия в почти насипно състояние. Добре, че беше нацепина, защото иначе стената ми беше в кърпа вързана. Адски много енергия отиде в това бутане! Много се притеснявах как ще мина реката, но се оказа, че е дълбока само до таза и така без проблем я прехвърлих носейки колелото на рамо. След като се озовах от другата страна установих, че НЯМЯМ ВРЕМЕ и единствения шанс да хвана влака само ако мина в състезателен режим. Нямах сили заради недостатъчната храна, нацепина ми свършваше и единствения начин да се храня пълноценно беше със сокчета - купувах литър сок изпивах го на екс и тръгвах по най-бързия начин ... Всичко друго щеше да е бавно и като ядене и като време докато енергията стане налична. До Варна имах още 600м денивелация. Това комбинирано с недохранването, пясъчните пътища и необходимостта да поддържам висока скорост доведоха до най-сериозното ми бедстване за тази година! Толкова тежко отдавна не ми е било.
Все пак успях да стигна до гарата 30 минути преди влака.
Трасето е супер добро и красиво, но 12 часа се оказаха прекалено малко. И това при условие, че всичко беше що годе по план - не съм се губил и не съм пукал гуми и не съм имал технически проблеми, движих се максимално бързо и съм почивал на санитарния минимум.
Бих ли го направил пак?
Определено ДА, но за не по-малко от 14 часа. Тези 11:30 си бяха пълно бедствие!